Новата роля на Бойко Борисов и първият тест за управлението

Коментар на Емилия Милчева:

За първи път лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не само няма да е министър-председател на правителство с мандата на ГЕРБ, но ще трябва да поеме и нова, нетипична за него роля – да осигурява тила на управлението в парламента.

Въпреки Съветът за съвместно управление, сформиран от четирите политически сили във властта - ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица, “Има такъв народ” (ИТН) и „Демокрация, права и свободи“ - ДПС, на неговите плещи тежи задачата да е основният координатор и гарант за стабилността на управляващата коалиция. Това включва не само организиране на парламентарна подкрепа за ключови законопроекти, но и балансирането на често противоречивите интереси на партньорите в този съюз.

Зад фронтовата линия

Причината е, че от всички останали партии, подкрепящи правителството, само той работи като депутат. Председателят на ИТН Слави Трифонов не участва в дейността на Народното събрание. Временно управляващият БСП Атанас Зафиров, както и ръководството на парламентарната група на левицата Борислав Гуцанов и Манол Генов, се сдобиха с министерски кресла. Извън парламента от години е и Ахмед Доган, комуто се наложи по неволя да се върне в оперативната политика и отново да се заеме със стратегическото ръководство, след като неговият фаворит Делян Пеевски затвърди контрола си над ДПС.

Задачата пред Борисов се усложнява допълнително от необходимостта да съгласува действията си с партньори, чиито амбиции и приоритети често са в конфликт. Тежестта се увеличава и поради липсата на ключови фигури в парламентарната група на ГЕРБ, ангажирани в изпълнителната власт. Партията изпрати там “първия си ешелон”, както го определи и самият лидер - Росен Желязков, Томислав Дончев, Теменужка Петкова, Даниел Митов. От ПГ на ГЕРБ към министерствата на външните работи и на правосъдието поеха и Георг Георгиев и Георги Георгиев.

Сега на Бойко Борисов ще му се наложи да демонстрира умения на стратег и модератор, за да предотврати разцепления и в групата си, и в парламентарното мнозинство, както и да минимизира рисковете от провал на управлението. Тази позиция изисква не само опит и политически инстинкт, но и способност да балансира между лоялност към собствената си партия и поддържането на крехкото единство на коалицията.

Първият тест

За ГЕРБ е от значение да удържи колкото може по-дълго властта, получена след седем неуспешни опита за редовен кабинет. В действителност най-сериозният тест за настоящото управление предстои в парламента - и това ще е изборът на членове на регулаторите и на съдебната власт.

До средата на февруари трябва да е готова хронограмата за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на управленското споразумение. А то предвижда, че приоритетните, “чието попълване започва непосредствено след приемане на хронограмата са: Висш съдебен съвет (ВСС), Инспекторат към ВСС, Омбудсман, Комисия за противодействие на корупцията, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Сметна палата”.

Премине ли четворният политически съюз през тези предстоящи избори, без да се разпадне, шансовете му за по-дълъг живот се удължават значително.

Има ли пети в коалицията

От самото начало на създаването на правителството вървят спекулации и догадки, че петият коалиционен партньор е Делян Пеевски. Поддръжниците на управлението ги отхвърлят с аргумента, че противникът на Пеевски и неговото “ДПС Ново начало” е партньор на ГЕРБ, БСП и ИТН. Съвсем скоро ще проличи по разпределението на постовете и порциите - при назначаването на областните управители от премиера Росен Желязков. По време на двете служебни правителства, оглавявани от близкия до ГЕРБ Димитър Главчев, за областни управители в смесените райони и за заместник-областни в други бяха назначавани хора от кръга на Пеевски. Как ще постъпи Желязков ще се разбере още тази седмица. До 22 януари ГЕРБ, БСП, ИТН и формацията на Ахмед Доган трябва да му дадат списъци с имена.

В парламента взаимоотношенията между Борисов и Пеевски ще бъдат под лупа, тъй като могат да се окажат ключов фактор за стабилността на коалицията. Агресивният подход на Пеевски, насочен главно към ПП-ДБ, досега обикновено е заобикалял лидера на ГЕРБ, като същевременно Борисов се е пазел от открита конфронтация със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх.

Догодина на президентските избори…

В тази нова позиция - да пази гърба на правителството, Борисов ще трябва да разчита на дългогодишния си опит като лидер и умението да маневрира в сложни политически ситуации. Задачата няма да е лесна – както заради нестабилния характер на коалицията, така и заради разноликата опозиция, част от която е и ДПС на Пеевски.

С друга партия от опозиционния лагер като проруската “Възраждане” лидерът на ГЕРБ намира общ език - гласували са заедно, координирали са позиции и действия. С най-малката група в парламента, тази на МЕЧ, едва ли ще се разберат. Остават ПП-ДБ, с които Борисов … ами да кажем само, че е сложно. Така че лидерът на ГЕРБ едва ли би си отворил нов фронт, като се конфронтира с Пеевски, и най-вероятно ще заложи на прагматично сътрудничество - в краткосрочен план.

От успеха на управлението ще зависи до голяма степен и резултатът от изборите за президент, които предстоят догодина наесен. Настоящият държавен глава Румен Радев кара своя последен втори мандат. Ако коалицията се справи с изпитанията, а България бъде включена в еврозоната от 1 януари 2026 г., това ще укрепи позициите на ГЕРБ (и техните партньори) на изборите. Освен това дава възможност някой успешен министър на ГЕРБ да замени Борисов на лидерския пост. Провал на кабинета ще позволи на опозицията - или по-скоро на част от нея, да мобилизира електората си, включително чрез кандидат-президент. Наближава времето, в което журналистите отново ще обграждат Борисов с въпроса: “Ще се кандидатирате ли за президент?”.